Експерт от БАН: Съвсем скоро ще настъпи голяма промяна в България, трябва да сме готови
Само за 60 години от страната ни от страна с младо население и междинна възраст към 30 години се подрежда измежду страните с най-застаряващо население и междинна възраст от 47 години.
Страховете сякаш не са свързани толкоз с демографската рецесия, колкото с нашата еднаквост, с културната ни принадлежност и това, че тази еднаквост в един миг може да изчезне. От позиция на демографията, в случай че едно население понижава, по натурален метод рано или късно това понижаване се компенсира от прииждащи от други страни. Това към този момент се случва в някои страни. от демографска позиция, когато България доближи това равнище на качество на живот, че да стане привлекателна за чужденците, то тя ще притегля мигранти. Те несъмнено няма да са с българско съзнание, само че ще вземат участие в стопанската система, в публичния живот, ще са част от страната.
Това разяснява пред Нова нюз доктор Стоянка Черкезова, доцент по статистика и демография в Института за проучване на популацията и индивида в Българска академия на науките.
Тъй като популацията понижава и застарява, ние към този момент усещаме отрицателните резултати върху пазара на труда, върху приходите. За последните 7 години заради остарялата възраст на популацията България е изгубила 157 000 души работна мощ. Т.е. в случай че България беше запазила възрастовата си конструкция от 2017 огдина, то през 2024 година в стопанската система щяха да работят 157 000 души повече. Това са над 2 млн. човекочаса или 4,5 милиарда лева, което 2,2% от брутния вътрешен артикул на страната, изясни тя.
Икономическото развиване не е самоцел, то обаче е основата за човешкото развиване, за удължение на човешкия живот, за по-добро обучение, за повече приходи, за по-добро качество на живот, разяснява Черкезова.
Имаме да работим за повишение качеството на живота в доста сфери у нас и от тази позиция качеството не се покачва с нужното движение. До 2030 - 2035 година чакаме да продължи наклонността на остаряване на популацията, както и до в този момент. След този интервал до 2058 година проекциите за популацията са, че внезапно остаряването ще се увеличи. Т.е. за малко време огромна част от хората ще преминат в групата на възрастните хора, а поколенията след тях ще са толкоз компактни, че няма да могат да компенсират това. Ние към този момент страдаме от продължителен недостиг в пенсионната система, че няма задоволително доходи в държавния бюджет, страдаме от претоварване на здравната и на обществената системи. За да могат добре да работят тези системи, те би трябвало да са добре финансирани, макар че това не е единственото изискване. Затова е значимо политиките у нас да се приспособяват по-бързо, тъй че през 2030 година да сме готови за интензивното остаряване, което ни чака, уточни тя.
Едно от решенията е вкарване на работна ръка извън, повишение на продуктивността на труда, повишение на заетостта. Имаме разновидности най-много измежду младите и ромското население, които са евентуални служащи, да бъдат включени в съответни браншове на стопанската система, с цел да се реализира повишение на приходите. Друга политика е работа върху структурата на стопанската система, с цел да има по-висока продуктивност, като устрема би трябвало да е върху производства с висока добавена стойност. Трябва да имаме поради към този момент протичащата се автоматизация и цифровизация на труда, изгубването на някои специалности. Ако погледнем пазара на труда в не доста далечно бъдеще, евентуално към 40% от специалностите ще претърпят промяна вследствие на автоматизацията и дигитализацията, уточни тя.
